Красимира Димова е една от онези български писателки, чиито творби не само разказват истории, но и съхраняват спомени за тежките времена, през които е преминала България. На 15 октомври от 18:00 часа в Столична библиотека ще се състои представянето на нейния нов сборник „Макове сред асфалта“, който обещава да бъде не само литературен спектакъл, но и документално свидетелство за един важен исторически период.

Тази книга е много повече от сборник с кратки разкази и есета. Тя представлява мозайка от човешки образи и сюжети, които разкриват живота под сянката на тоталитарния режим. В нея авторката съчетава лични разкази, публицистика и нови текстове, писани през годините, започвайки от 70-те години на XX век до наши дни. Това е едновременно художествено и историческо свидетелство за една епоха, в която свободата била трудно достижима ценност, а човешкият дух – изпитание.

„Макове сред асфалта“ е метафора за надеждата и съпротивата, които процъфтяват въпреки системните ограничения. В книгата се разказва как връзките със земята, ближния и Бога могат да бъдат толкова силни, че „асфалтът“ на системата не може да ги скъса. Това е история за човека, който въпреки репресиите и трудностите, успява да запази човешкото си достойнство и вяра.

Красимира Димова е родена през 1948 г. в град Априлци и цял живот е посветила на литературата и словото. Работила е като журналист, преводач, преподавател по немски език и литература, както и като библиотекар. След като се пресели в Австрия през 1991 г., тя не прекъсва връзката си с родното си място и активно участва в социални и благотворителни инициативи в България. За своята дейност е отличена с множество награди както в България, така и в чужбина.

„Портрети на кокичета“ – първата й книга, издадена в Австрия през 2017 г., утвърждава авторката като ярък разказвач и е получила одобрението на читателите. Втората й книга, „Макове сред асфалта“, е първата, която достига до българските читатели и обещава да остави траен отпечатък с дълбочината си и историческата си стойност.

Предстоящото представяне е възможност за българската аудитория да се докосне до една лична и социална история, разказана с искреност и дълбока човешка съпричастност. Това е събитие, което не бива да се пропуска за всеки, който цени литературата като средство за съхраняване на паметта и човешките ценности.